Розсърди се един човек/доскоро го считах за приятел.../ за това, че казах някои истини за художествените стойности на едно литературно издание. Уж смята Левски за светиня. А забравя онези негони думи - кажи ми кривиците и аз да ти кажа твоите и да се поправим, ако сме хора.
Вместо това - надуто подминаваие и величави пози. И приказки за предатели/демек - говорещият истената е поп Кръстю/.
Щеше да е смешно, ако не е трагично.


Четете литературните текстове, публикувани в eLit Сайт за литература,
тук

http://e-literatur.blogspot.com/