В eLit Сайт за литература може да прочетете разказ от Ангел Г. Ангелов:
Напъхани в дъжда усещахме стъпките си като чужди следи върху непознат паваж. Едрите правоъгълни павета, преживели какво ли не, успокоено и мъдро си спомняха за минал грохот, стройни отривисти крачки, следи от вериги на тежки машини, погледи на множества, траури и възторзи, сковаващи ледове и огнен пек. Многоцветните тюрбани на Храма достолепно се грижеха за величието на Площада. Край Гробницата се движеха стегнати мъже-роботи, а Човеците бяха насядали безразборно – показваха те, че това огромно пространство, сърцето на Града вече е на всички. Булки в сватбени премени поднасяха устни за поредното „горчиво”, младоженците полутрезво се опитваха да свикнат с новия си живот. ...
Подробности - тук