В eLit Сайт за литература може да прочетете разказ от литературния творец  Д. Додова:

Вън заваля.
 
Смокинята изви снагата си на две и омете калните локви с голите си пръсти. По двора гниеха паднали плодове – Адзелио не обичаше смокини, затова не ги обра това лято. Разчиташе, че някой ще дойде, ще ги обере и после ще направи хубаво смокиново вино. Всъщност така и никой не поиска смокините му. Сега те се валяха в калта, а дървото плачеше наведено над тях и каляше с пръсти лицето си, също като някоя тиванска оплаквачка.

В къщата на Адзелио беше топло и уютно – огънят в пещта гореше, на печката свиреше чайник. Старинният часовник с махалото тиктакаше умерено и кротко. Старият дратхаар Дуче дремеше под масата. От козината му се издигаше пара. Ребрата му се надигаха в спокойно дишане. Отвреме-навреме проскимтяваше в просъница или изпускаше газове, но Адзелио не му обръщаше внимание – псето беше достолепно старо, почти толкова, колкото и самият той. Само че Адзелио беше човек, а за човек петдесет и две години не бяха много голяма старост. Не са ли?

Адзелио сгъна сутрешния вестник. Беше прочел всичко, беше видял дори резултатите от неделните надбягвания с хрътки в града – нищо особено, няколко господа бяха загубили огромни суми. Няколко други господа бяха спечелили. ...

Подробности - тук

всичко на Диана Додова си заслужава да бъде прочетено.Тя е творец, истински, качествен, интересен