Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
За този блог
Гласове: 663
Постинг
15.01.2011 12:22 -
Красимир Манев - разказваческа литература
В eLit Сайт за литература може да прочетете литературно произведение - разказ от Кр. Манев:
Вагоните бяха пълни с гудрон. След неутралната вставка започнах да смъквам влака към гара Моуница. В началото наклонът на нанадолнището беше малък, но започваше да се увеличава. Бях задействал спирачката, за да спазя определената по разписанието скорост. Но ето, че тя започна да се увеличава и аз трябваше своевременно да реагирам. Изпуснах още въздух, за да увелича спирачната сила и да регулирам скоростта. Ядец! Стрелката на скоростомера показваше петдесет километра в час. А трябваше да карам с четиридесет. Дръпнах още ръкохватката на спирачката. След секунди трябваше да има ефект. Спогледахме се с помощника ми. Той си беше локомотивен машинист, но днес ми беше писан за помощник. Понякога става обратното.
– Нещо не му се слуша на този влак, а? – Кънчо изрече тези думи без ни най-малко...
Подробности - тук
Вагоните бяха пълни с гудрон. След неутралната вставка започнах да смъквам влака към гара Моуница. В началото наклонът на нанадолнището беше малък, но започваше да се увеличава. Бях задействал спирачката, за да спазя определената по разписанието скорост. Но ето, че тя започна да се увеличава и аз трябваше своевременно да реагирам. Изпуснах още въздух, за да увелича спирачната сила и да регулирам скоростта. Ядец! Стрелката на скоростомера показваше петдесет километра в час. А трябваше да карам с четиридесет. Дръпнах още ръкохватката на спирачката. След секунди трябваше да има ефект. Спогледахме се с помощника ми. Той си беше локомотивен машинист, но днес ми беше писан за помощник. Понякога става обратното.
– Нещо не му се слуша на този влак, а? – Кънчо изрече тези думи без ни най-малко...
Подробности - тук
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари